YONI анатомия
За целите на терапия Yoni Mapping, има възприети стандарти, части от вулвата да бъдат наричани без използване на определени думи.Това е с единствената цел да бъдат избегнати реакции, свързани със срам.
По време на съзряването си, не всяка жена има възможност да получи адекватна информация за гениталиите си. Често тази тема се разглежда по начини, които поствят прекалено болезнен отпечатък върху, незрялата психика. В изследването по време на Yoni Мapping Тherapy, една от основните посоки е изграждане на осъзната връзка с yoni. Това се получава с лекота след предварително разглеждане на основни части от анатомията.
За целите на метода, устройството на вулвата – Yoni, се разглежда така:
1 – препуциум на клитора
2 – клиторна главичка
3 – пикочен отвор
4 – вагинален отвор
5 – големи yoni устни
6 – малки yoni устни
7 – анус (не е част от вулвата)
Анатомична схема на човешка вулва: 1 – клиторна качулка; 2 – клиторна главичка; 3 – малки yoni устни; 4 – пещеристо тяло на клитора; 5 – преддверни луковици; 6 – пикочен отвор; 7 – големи yoni устни; 8 – вагинален отвор; 9 – отвор на дясната Бартолинова жлеза; 10 – анус; 11 – Бартолинови жлези
А – външен изглед на Yoni; В – вътрешен изглед на Yoni
Вулвата представлява външно вертикално отваряне на Yoni – гениталният тракт, разположен точно над ануса. Има диаметър, по-голям от този на влагалището и включва следните анатомични структури: yoni възвишение, големи и малки yoni устни, клитор, влагалищно преддверие и преддверни луковици.
Yoni възвишение
Възвишението на yoni (mons pubis) се намира в предната част на вулвата, пред лонното съчленение (symphysis pubica) и е формирано в резултат на натрупване на подкожна мека мастна тъкан, покриваща срамната кост. На дебелина то достига до около 2- 3 cm, а при по-пълни жени и повече. Мастната тъкан е чувствителна към женския полов хормон естроген и това води до различна големина на възвишението по време на пубертета при различните момичета. Обикновено, след пубертета кожата на възвишението на yoni се покрива с косми, като се оформя т.нар. „окосмен триъгълник“. При навлизането в менопауза, с намаляването на естрогена в тялото на жената, размерът на възвишението също намалява.
Големи Yoni устни
В долната си част възвишението се разделя на две кожни гънки, съдържащи мастна тъкан, наречени големи yoni устни (labium majus pudendi), а пукнатината, която се образува между тях се нарича yoni цепнатина (rima pudendi). Големите yoni устни защитават и предпазват от външни наранявания другите, по-деликатни женски полови органи, които са част от структурата на вулвата. Покрити са с нежна кожа с косми и голямо количество екринни и апокринни потни и мастни жлези. Нейният цвят обикновено е в близост до общия цвят на кожата на жената, но се срещат и изключения. По вътрешната им повърхност кожата е неокосмена, нежна и розова или леко кафява. Краищата на двете големи yoni устни са свързани помежду си чрез две кожни гънки.
Основната тъкан на големите yoni устни е продължение на подкожната тъкан на срамното възвишение и се състои от съединителна тъкан със силно отлагане на тлъстините в нея. Тя е богато снабдена с кръвоносни и лимфни съдове.
Малки yoni устни
Под големите yoni устни и навътре са разположени други две нежни кожни гънки, наречени малки yoni устни (labium minus pudendi). Между тях и големите yoni устни се разполага браздичка. В предния си горен дял, малките yoni устни се разделят на две, като в долния си край отново се съединяват една с друга. Назад малките устни постепенно изтъняват и напълно се сливат с вътрешната повърхност на големите yoni устни.
Кожата на малките yoni устни е богата на мастни жлези, тя е много нежна и прилича на лигава ципа. Понякога малките yoni устни са много силно развити и се издават навън, като изпъкват над големите.
Клитор
В предната горна част на вулвата, на мястото, където се срещат срамните устни, се намира клиторът (clitoris). Той се състои от две части (crura clitoridis), които се прикрепват към долните клонове на срамната кост. Напред те срастват и образуват тялото на клитора (corpus clitoridis), в края на което се намира неговата главичка (glans clitoridis). Последната е покрита отгоре от фасция (fascia clitoridis) с нежна кожна гънка – клиторната качулка (preputium clitoridis). Вътрешните крачета се прикрепват за тялото на клитора, като образуват тънка напречна гънка на кожата с размер 3-5 mm, наречена клиторна качулка (frenulum clitoridis).
Главичката на клитора и малките yoni устни са обилно снабдени със сетивни нервни окончания и представляват силно чувствителни ерогенни зони.
Влагалищно преддверие
Пространството между задната комисура, големите и малките yoni устни се нарича влагалищно преддверие (vestibulum vaginae). В него най-напред се разполага клиторът, зад него – отворът на пикочния канал (ostium urethrae externum) и най-отзад – вагиналният отвор (ostium vaginae), който може да е частично покрит с мембрана, наречена девствена ципа (hymen vaginae). Тя представлява граница между външните и вътрешните полови органи и обикновено се разкъсва при първият полов контакт, но има и случаи, в които това може да се случи при различни други условия, като например заболяване, нараняване, медицински преглед, мастурбация или физически упражнения.
Встрани от входа на влагалището, в улея между девствената ципа и корена на малките yoni устни се отварят изходните канали на бартолиновите жлези (glandulae vestibulares majores). Също така, в лигавицата на преддверието се намират множество малки слузни жлези, наречени скениеви жлези (glandulae vestibulares minores).
Преддверни луковици
От двете страни на влагалищното преддверие, в малките yoni устни се разполагат преддверните луковици (bulbi vestibuli). Те са свързани помежду си чрез една междинна част, разположена в пространството между клитора и външния отвор на пикочния канал. Изградени са от венозни сплитания, които на места формират кавернозни разширения. Между венозните съдове се намира съединителна тъкан, примесена с гладкомускулни влакна. Отвън те са обвити от еластична съединителнотъканна обвивка. При възбуда, те увеличават своя обем, без да придобиват значителна твърдост.
Бартолиновите жлези, още големи преддверни жлези (на латински: glandula vestibularis major), са разположени от двете страни на хода на влагалището. Те са сферични телца с големина на грахово зърно. Повърхността им е от цилиндричен епител. Изходните им канали са с дължина 1,25 до 2 см и отварят вътрешната повърхност на малките лабии, в долната им трета, в близост до хименалния пръстен. Функцията им е свързана с отделяния от тях секрет, който овлажнява влагалищната стена и спомага за нормалното протичане на половия акт.
Бартолиновите жлези понякога се запушват и в тях се събира течност. Така се образуват бартолинови кисти, които най-често преминават сами и без симптоми.
Понякога кистите се възпаляват и в тях се събира гной. Появява се болка и дискомфорт по време на секс. Лекарите в този случай говорят за бартолинов абсцес или бартолинит. Заболяването е безобидно и лесно лечимо. Възможно е да се наложи хирургическа намеса за източване на запушената жлеза.
Важно
Информацията в този текста не заменя медицинското разглеждане на темата с гениталиите. Ако имаш въпроси, които изискват медицински отговори, обърни се към твоя лекар.