Историята за името ми звучи като анекдот, но такава е реалността. Аз съм от влашкия край и навремето, когато нашите са ме кръщавали, избрали за мен името Миролюб – това е името, което майка ми е дала.

В нашия край кръщаването се полива обилно с вино и пълномощникът на Общината явно много се е отдал на този ритуал. След почерпката, обратно по пътя от църквата до Общината, забравил името ми и ме записал като Валентин. Интересен е фактът, че никой от родителите ми не се е опитал да промени това. И така съм с две имена цял живот.

Всъщност, това е прекрасно, защото тези имена ме „разказват“ цялостно. Години по-късно установих, че в живота няма случайни неща:
Миролюб – мир и любов и Валентин – празникът на любовта и виното.“