Фалша и истината – двете страни

Фалшивите взаимоотношения и следите, които оставят в нас, са в болката живееща в тялото, болестта проявилата се през симптом, в загубите на пари, в липсата на посока, която е удовлетворяваща и животворна.

Обичайно фалша, който е токсичен и е свързан пряко с привързаностите, може да бъде наблюдаван в близки взаимоотношения, породени от любовта, но превърнали се във
времето в непосилна тежест, заради премълчаното и преиначеното в тях.

Има няколко възможности за развитие на тези връзки или взаимоотношения, които са възможни, но само при съзнателност на двете страни и позволение от страна на всеки участник, да бъде лекувано личното му несъзнателно.

От сега ще го напиша, не е възможно да свършите сами цялата работа, няма път в това изкривено поле(болестно) в който единия да смени своята болестна форма на привързване, а другия да я запази.

Ако се опитате или вече опитвате по този начин ще бъде преливане от съд пълен с нещо, в друг който е пробит, всичко ще отива в дупката на общото несъзнателно под формата на тъмнина, заради неосветеното.

И тук възниква въпроса, с който ще се сблъска всеки един търсещ промяна в засядането.
Вероятно ще се наложи да вземе в ръце своята отговорност и да остави другия да бъде отговорен за себе си или безотговорен, ще се
наложи да платите цената на тази промяна и
няма да има пазарлък.

Желанието ти, на теб търсещия промяната, не бива да е продиктувано от това, да се случи тя, промяната само при определени условия и обстоятелства, които са в полето на твоя фокус и познание, добрата промяна се случва в
необятното поле на възможности, където има
повече възможности от тези, които имаш в ограничението на желаещия ум.

Къде се прекършва желанието за промяна, прекършва се в зоната на комфорт, в познатото, в така нареченото “по-малко зло”
там където познатото се е превърнало в
място на привързаности и вярвания, с които сме се научили да се индетифицираме.
И ще повтяряме до безкрай, може и цял живот,
играта на мама и татко, на всичко онова с което сме се свързвали през преценки и оценки.

Да, някой ни е дал програма и ние ще я изпълним – доброто момче не оставя съпругата си; вярната жена не изневерява( то е ясно, нали е вярна)
На какво сме верни, на какво съм се доверил или
доверила, вярно ли е сега това, все още ли искам
да го живея?
Или има нещо друго вярно, може би и за другия вече има други верни неща?

А мога ли да приема това, че освен за мен и за
другия се е променило нещо, нещо което е възможно да не ми пасва, и как е това да приемем заедно една промяна в която е възможно, да няма път напред?

Безброй са въпросите, които могат да бъдат зададени и тук идва мястото на не фалшивостта, да си позволя да задавам въпрос и да търся отговор от истината, коя ли, тази в която се събират трите истини, моята, на другия и тази наречена Бог или Вселена, съвест или както е за всеки един отделно.

Винаги знаем къде е, там сме свободно дишащи, там сме отворени, там има усмивка плаха понякога, невидима отвън, прокрадваща се отначало само в очите, понякога даже през сълзите отварящи път на просветлението от
истината – която лекува всички и всичко.