Психосоматика на безплодието

Безплодието – единственото психосоматично заболяване, което не носи вреда на организма. Без репродуктивната функция, нашия организъм продължава да бъде жизнеспособен, макар че при жените може да се отрази на състоянието на тялото по начини, различни от тези при мъжете. Фактически, човек може да изживее живота си доволно и щастливо с подобна невъзможност.
Лекарите наричат безплодни тези двойки в репродуктивна възраст, които в течение на година и половина не могат да стигнат до бременност. За съжаление, с всяка година броят на двойките, които имат проблем с безплодието се увеличава. Поредицата от анализи, скъпоструващи лечения и опити за изкуствено оплождане може да не доведат до резултати. Получава се така, че лекарите, изключвайки медицинските причини, започват да говорят за психогенно безплодие и препоръчват работа с психолог или друг специалист по безплодие.
В психологията, безплодието се причислява към психосоматичните заболявания. Причината е, че 99% от правилната функция на репродуктивната система зависи от психиката.

Защо абсолютно здрави хора се сблъскват с репродуктивни проблеми?

Психиката и тялото работят в съвършена цялост. Мозъкът подава сигнал на тялото: не искам, не е време, не с нея/ не с него, опасно е, и тялото блокира репродуктивната система.
Разбира се, причините за психогенното безплодие, поради които се проявява в двойките, са винаги уникални сами по себе си. Всяка двойка, създавайки общо поле, внасят в него не просто моделите на двамата, а и наследените от родителите и прародителите. Получава се едно общо наситено пространство, на което вътрешен конфликт дори само от страна на единия вече се отразява в полето.

Тези невидими процеси имат своите проекции в живия живот и могат да се материализират. Ето няколко основни реализации:

Стрес. При постоянна тревога се изработва голямо количество кортизол, който в значителна степен намалява възможноста за забременяване.
Негативни вярвания. Възможно е майка ни или баща ни да са споменавали, че родителството е „непосилен товар“,“тежък труд“ и „граничение на възможностите“. Някоя от тези идеи има вероятност да се е утвърдила в ума и да се превърнала във вярване, като “защитава” вярващия в него.
Страхове. Источници на страха може да са спомени от детството – съзнателни и несъзнателни, или такива, придобити в течение на живота. Например, че раждането е: болезнено, водещо до смърт, увреждащо гениталиите, съсипващо тялото. При мъжете: губя свободата си, няма да мога да се погрижа, прекалено слаб съм, децата са ограничение.
Негативен опит от детството. Непреживени обиди, нанесени от родителите ни и травми от детството може да са причина за психогенно безплодие. Когато има непреживяна обида, забраната, която създаваме в себе си, може да има качеството на отмъщение към родителите ни (лишаваме ги от продължение на рода). Раждането на дете предизвиква оголване на душевните ни рани, и човек несъзнателно се опитва да избегне това.
Отношенията с партньора. Честите конфликти между партньорите от всякакъв характер може да са само върхът на айсберга, под който се крие недоверие, неувереност в партньора, неудовлетвореност от семейния живот.
Тайните. Рядко се пише по темата за тайната между партньорите. Трябва да го кажа – няма тайна! Това, че нещо се крие, не означава, че не съществува. В енергиен план преграда няма, всичко е в общото поле на двойката. Дори бих си позволила да сложа тайната на първо място. За пример: ако на съзнателно ниво премълчавате от партньора нежелание за общо дете, това трудно ще бъде скрито на ниво тяло.
Всички тези примери са просто ключалки, в които има нужда да бъде поставен подходящия ключ.

Болестта на умните

Отделям специално внимание на един съществен фактор, часто от големия пъзел със самосаботиращи техники. Прекомерната работа с ума!

С този проблем се сблъскват хора, които се стремят да контролират и планират живота си и живота на другите около себе си. Такъв човек се стреми да реши безплодието като поредната задача. Това превръща забременяването в постижение и самоцел. Аз мога! Прекаленият контрол предизвиква напрежение и това активира всички защити. Защото тялото ни дава приоритет на оцеляването на самия човек, а не на идеите му.

Опитай да вземеш химикал, да го стиснеш много здраво и да напишеш с него – “Аз искам дете”. Какво се получи? Същото е и с желанието да се зачене, когато има напрежение. Практически в системата се изпраща сигнал за опасност, а мозъкът изпраща на репродуктивната система послание – сега не е добро време за продължаване на рода, организъмът няма да се справи с раждане и отглеждане.

Какво да направим с ума?
Най-доброто решение е да разбереш вътрешните си противоречия и съмнения. Докато това се случи, освободи себе си от планирането на бременност и се съсредоточи над това, какво ти носи удоволствие.
Задачата да се отпуснеш в такъв момент изисква известно усилие, но не насилие. Отпускането на хватката ще е това нещо, което ще даде сигнал на тялото. Сигнал за това, че е безопасно да си родител и си готови за това. Много са случаите, в които, когато отпадне твърдата решимост, идва дългоочакваната радост и детето се появява.

От своята опитност и практика, мога да ти предложа следните възможности за осъзнаване и преминаване през твоята тема „безплодие“:

– интегрално консултиране
– терапия за двойки
– йонимапинг за жената
– интегрални констелации
– интегративно дишане (може и в двойка)
– енергийно изцеляване Де-армонинг

Христина

Този текст е лично мнение, което произтича от моя личен опит на консултант, майка и жена. Това не е причина да се смята за абсолютна истина. Винаги информирай лекаря си, преди да предприемеш действия.